След успешния си концерт в България, Роби Уилямс, впечатлен от чара на страната, решава да остане и да опознае истинския живот в едно от малките села в северозападната част на страната. Той напуска светлините на прожекторите и уюта на луксозния си начин на живот, за да се потопи в ежедневието на хората от региона. Но бързо разбира, че нещата не са толкова романтични, колкото си е представял.
Животът в селото го натиска силно. Парите, спестени от кариерата му, сякаш се стопяват пред очите му, а разходите за поддръжка на къщата, в която се настанява, го притискат все повече. Селските магазини предлагат ограничен избор, а единственото разнообразие в ежедневието му идва от евтина домашна ракия, която местните с готовност му продават.
Роби прекарва дните си на селската кръчма, в компанията на местни „мутри“, които го въвличат в своя свят. С тях Роби деградира още повече – пие литри домашна ракия, пуши цигари без филтър и често може да бъде видян да играе карти на маса, покрита с разлята ракия и празни чаши. Смехът и музиката от кръчмата постепенно заместват аплодисментите от концертите, но дълбоко в себе си Роби усеща, че губи част от своята същност.
Местните започват да го разпознават не като световноизвестната музикална звезда, а като „чужденеца от кръчмата“. Гласът му, който някога събираше хиляди фенове, сега може да бъде чут само когато запее „Ангели“ в пиянска еуфория пред огъня в двора на кръчмата.
С годините Роби Уилямс осъзнава, че макар България да го е привлякла със своята природа и автентичност, животът му в селото го е отвел по път, който никога не си е представял. Вместо да намери мир, той се озовава в капана на мизерията и навиците, които го откъсват от блясъка и успеха на някогашния му живот.