След само една седмица във Врачанско, световната футболна звезда Лионел Меси е неузнаваем. Животът, който някога се въртеше около футболни мачове, шампионски титли и луксозни имения, е останал далеч зад гърба му. Сега Меси е сам в скромен селски дом, борейки се с жестоката българска действителност.
Вместо скъпите вина и шампанско, той седи на дивана, завит в старо одеяло, с чаша евтина домашна ракия в ръката и наливен пелин до нея. Ракията е остра, но Меси вече не усеща разликата. Всеки ден прилича на предишния – студен и мрачен. Той е започнал да пие повече, опитвайки се да заглуши мислите си и да се справи с безнадеждността, която го е обзела.
Диванът, на който Меси прекарва дните си, е изгорен от цигари без филтър, които пуши непрекъснато. Целият е залят с пелин, и мирише на разлят алкохол. Той не се е къпал от няколко дни, защото в къщата няма топла вода. Студът го притиска, а одеялото е единствената му защита от мразовитите нощи във Врачанско.
Дрехите му са мръсни, косата – разрошена, а брадата – набола и небрежна. Мизерията е взела своя данък – Меси е далеч от образа на елегантната футболна икона. Вече не мисли за следващия мач или награда. Вместо това, мислите му са насочени към това как да оцелее до следващия ден и как да намери начин да се измъкне от тази безизходица.
Животът във Врачанско го е пречупил и само след една седмица той вече не е същият човек.