Categories
Вицове

Мечкар с мечка на автогарата в Шумен през 90-те години

През 90-те години на миналия век в България можеха да се видят много необичайни гледки, които днес звучат като сцени от друг свят. Една от тези уникални картини бе мечкар с мечка на автогарата в Шумен – образ, който остава завинаги запечатан в спомените на хората от този период.

Мечкарят беше мъж от ромски произход, облечен в традиционни дрехи, които носеха отпечатъка на неговата култура и ежедневие. Той държеше гъдулка, стар инструмент, чиито звуци се разнасяха из околността и привличаха вниманието на пътниците, чакащи автобусите си. До него стоеше огромна кафява мечка, укротена и обучена да танцува в ритъма на музиката. Мечката носеше метална халка на муцуната си, която ѝ придаваше още по-запомнящ се вид, а лапите ѝ бяха обути в груби кожени налъми, за да не се нарани по асфалта.

Човекът свиреше на гъдулката с майсторство, което показваше години на практика, докато мечката, на която очевидно бе обучавана да изпълнява команди, се поклащаше в ритъма на мелодията. Тя танцуваше, изправяйки се на задните си лапи, а публиката на автогарата гледаше със смесица от любопитство, възхищение и доза страхопочитание.

Този образ беше символ на прехода в България – смесица от старите традиции, бедност и изобретателност. Ромският мечкар използваше това, което имаше, за да изкарва прехраната си – гъдулката, мечката и своето умение да забавлява хората. На автогарата, където се срещаха хора от всякакви краища на страната, този спектакъл се превръщаше в атракция, която обединяваше пътниците в общо преживяване.

Децата често се събираха около мечката, въпреки че тя внушаваше страх със своя размер. Мечкарят обаче ги уверяваше, че тя е „добра и кротка“, макар че никой не се осмеляваше да я доближи твърде близо. С усмивка на лицето, той разказваше истории за това как е отгледал мечката от малка, как тя разбира думите му и как двамата са „като семейство“.

Публиката хвърляше дребни монети в метална кутия, поставена до него, като възнаграждение за представлението. Парите обаче никога не бяха много, а мечкарят често изглеждаше уморен и изтощен, както и неговата мечка. Те обикаляха от град на град, представяйки своето шоу пред различни хора, опитвайки се да оцелеят в трудните времена.

Днес, когато мислим за такива сцени, те изглеждат като част от друго време – време, в което хората се опитваха да се справят с несгодите по всякакви начини. Мечкарят с мечката на автогарата в Шумен остава символ на това време – на странното, трудното и някак магичното, което беше част от живота през 90-те години. Тази история е спомен за един човек и неговото необичайно приятелство с мечка, които оставиха следа в сърцата на тези, които ги видяха.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *