Mr. Bean пристигна в България с идеята да си прекара чудесна ваканция – малко слънце, хубави гледки и много весели моменти. Но съдбата явно имаше други планове. Само два дни след пристигането си загуби документите и парите си – дали му ги откраднаха, или сам ги изпусна някъде, така и не стана ясно.
Останал напълно без средства, той първоначално се опита да обясни ситуацията на служителите в хотела с обичайните си мимики и жестове. Резултатът? Изхвърлиха го на улицата.
Първите няколко дни скиташе из центъра на София, оглеждаше се за някаква помощ, но хората го гледаха странно. Все пак Mr. Bean на живо не се среща всеки ден по столичните улици.
Когато гладът го подгони, реши да търси работа. Единственото, което му хрумна, беше строителството – изглеждаше лесно, плащат на ръка, а и нямаше нужда от документи.
Първи сблъсък със строителния занаят
Отиде на първия строеж, който видя. Със своите обичайни мимики и жестикулации се опита да обясни, че има нужда от работа. Бригадирът – здрав, мустакат мъж, го изгледа подозрително и му даде кирка.
– Копай! – каза му строго.
Bean стисна инструмента и направи първия си замах. Резултатът? Кирката излетя от ръцете му, удари един варел и направи силен звук, който накара всички работници да се обърнат. Ромите от бригадата започнаха да се смеят.
Обяд с колегите
В обедната почивка строителите му дадоха пластмасова чаша с бира и му предложиха домашна луканка. Без да подозира какви са последствията, Bean изпи бирата на екс, което предизвика бурни овации. Дадоха му втора, после трета.
След около половин час Mr. Bean се клатеше насам-натам, залитайки върху кофите с цимент. Смехът на работниците огласяше целия строеж.
– Голем майтап е тоя, брат! – коментира един от тях.
Неуспешни опити за бягство
На следващия ден отново беше без работа – гонеха го отвсякъде. Оправяше се само с мимики, но това не беше достатъчно, за да го вземат насериозно.
Опита се да отиде до Британското посолство, но с неговото разчорлено състояние и раздърпани дрехи охраната не го допусна вътре.
Отчаян, той обикаляше улиците, събираше дребни монети и търсеше начин да събере пари за самолетен билет обратно. Но с темпото, с което го лъжеха навсякъде – изглеждаше, че ще му трябват поне още шест месеца.