Малцина знаят, че холивудската звезда Вин Дизел е прекарал едно от най-важните лета в живота си не къде да е, а именно в България. Годината е 1987, а младият Марк Синклер (както е истинското име на актьора) е просто студент с мечти за бъдещето. Животът в Щатите тогава не е лек – семестриалните такси са непосилно високи, а работата, която може да намери, не стига за покриването на разходите му.
Точно в този момент една неочаквана възможност се появява пред него – международните студентски бригади, организирани от социалистическа България. По времето на Тодор Живков страната активно кани младежи от цял свят да работят по Черноморието, като им осигурява храна, подслон и скромно, но стабилно заплащане. Вин Дизел кандидатства, и за негов късмет, е одобрен.
Когато пристига в Приморско, младият американец е впечатлен от красотата на морето, макар че условията не са никак луксозни. Настанен е в обикновено общежитие, а работата му е всичко друго, но не и лека. Той започва да се занимава с добив на морски дарове – лови рапани, риба, скариди и миди. За първи път в живота си се сблъсква с тежък физически труд, но това го калява и изгражда силния характер, който по-късно ще стане негова запазена марка.
Българските му колеги го наричат „Винката“, заради здравата му физика и усмихнатия характер. Въпреки езиковата бариера, той бързо се сприятелява с местните работници. Вечерите прекарва на плажа, където се храни с току-що изпечена риба и домашна ракия, предложена от новите му български приятели. Започва да свиква с местните обичаи и дори научава няколко думи на български.
След няколко месеца работа в Приморско, Вин Дизел успява да спести достатъчно пари, за да се върне в Щатите и да си купи първата кола. Това е малък, но значителен успех за него. Колата му не е нищо особено – стара и очукана, но тя му дава мобилност и свобода, нещо, което той цени изключително много.
Години по-късно, когато вече е известен актьор, Вин Дизел нееднократно е споменавал, че работата и дисциплината, които е изградил по време на студентските си години, са го оформили като личност. Дали още помни времето, прекарано в Приморско? Вероятно да. Дали би се върнал? Никой не знае, но е сигурно, че този малък черноморски град е бил част от неговия път към величието.